Лидер

Подходът „Лидер” - четвърта Ос на Програмата за развитие на селските райони

От създаването му през 1991г ., инструментът „Лидер" предоставя на общностите в селските райони на ЕС инструменти за заемане на активна роля в изграждането на собственото им бъдеще. Абревиатурата ,Лидер" означава „Връзки между дейностите за развитие на селските райони".

Инструментът "Лидер" работи добре в различни условия и видове райони, като по този начин приспособява воденето на политика в селските райони към огромните различия в нуждите на селските райони. Поради всички тези причини, той се е превърнал в неотделима част от политиката за развитие на селските райони.

В политическо отношение „Лидер" е основан като „Инициатива на общността", финансирана от структурните фондове на ЕС

До финансовата рамка 2007-2013 г. се развиват три поколения „Лидер": Лидер I (1991-93), Лидер II (1994-99) и Лидер+ (2000-06).

През това време страните-членки и регионите подкрепят програмите „Лидер" с отделно финансиране на ниво Европейски съюз.

"Лидер" - част от ПРСР

За програмния период 2007-2013 година „Лидер" вече не е отделна програма, а е интегриран подход в Програмата за развитие на селските райони /2007-2013г./. Това означава, че „Лидер" е включен в общите национални и регионални програми за развитие на селските райони, финансирани от ЕС, заедно с редица други видове оси за развитие на селските райони.

Финансирането за оста „Лидер" от 2007г. идва от общите финансови трансфери, получавани от всяка страна-членка от ЕС по новия Европейски Селскостопански Фонд за Развитие на Селските Райони (ЕСФРСР) за подпомагане на развитието на селските райони.

Основната идея на подхода „Лидер" се основава на разбирането, че поради разнообразието на селските райони в Европа, стратегиите за развитие са много по-ефективни и ефикасни, ако се решават и прилагат на местно ниво от местните участници, придружени от ясни и прозрачни процедури, подпомагане от съответните администрации и необходимата помощ за разпространение на добрите практики.

Лидер е хоризонтална четвърта ос на Програмата за развитие на селските райони, допринасяща за постигане на целите на останалите 3 оси (Регламент (EC) No 1698/2005) . Мерките на подхода са насочени към местните инициативни групи (МИГ), физически и юридически лица, неправителствени организации и общини в районите, където има одобрена и действаща МИГ. Те финансират индивидуални проекти, създадени и изпълнени от местни партньори в отговор на конкретни местни проблеми.

Основните характеристики на подхода „Лидер":

Задължителни за всяка МИГ

Териториален подход: Подходът ЛИДЕР се прилага върху даден район, който обхваща малка, хомогенна, социално свързана територия, често характеризирана от общи традиции, местна идентичност, чувство за принадлежност или общи нужди и очаквания.

Избраният район трябва да има достатъчна кохерентност и критична маса по отношение на човешки, финансови и икономически ресурси за поддържане на жизнена местна стратегия за развитие. Не е нужно този район или територия да отговарят на предварително зададени административни граници (общини или области).

Подход отдолу-нагоре: Подходът „отдолу-нагоре" означава, че местните хора участват във вземането на решения за стратегията и избора на приоритети, които да бъдат следвани. Създаването на капацитет е основна част от подхода „отдолу-нагоре" и той включва:

(1) повишаване на познанията, обучение, участие и мобилизация на местното население за осъществяване на анализ;
(2) участие на различни групи по интереси за създаване на стратегия за местно развитие;
(3) създаване на ясни критерии за избор на местно ниво на подходящи проекти (план за действие) за осъществяване на стратегията.

Работа в мрежа: Мрежите обхващат обмяна на резултати, опит и ноу-хау между различните МИГ, между администрациите и организациите, участващи в развитието на селските райони. Мрежите са начин на споделяне на добри практики и за разпространяване на иновациите. Мрежите създават връзки между хора, проекти и селски райони и по този начин могат да спомогнат за преодоляване на изолацията, пред която са поставени някои селски райони. Същества и е предвидено създаването на няколко видове мрежи:

институционални (или формални), финансирани и създадени от ЕК и правителството
неформални (национални, регионални и местни).

Публично-частни партньорства (местни инициативни групи): МИГ има за цел да идентифицира и осъществи стратегията за местно развитие, като взема решения за разпределянето на финансовите ресурси и управлението им.

Очаква се МИГ да бъдат ефективни в стимулирането на устойчивото развитие, защото те: