Новини

Румънска делегация от Клуж гостува на МИГ “Девня-Аксаково”

Шестчленна делегация от ЛАГ “Лидер Клуж” гостуваха на МИГ “Девня-Аксаково”. В нея се включиха кметовете на румънските комуни Агриеш, Чурила, Бачу и Хида. На 14 и 15 август гостите се запознаха с историята, възможностите и перспективите за съвместно сътрудничество. Делегацията посети местните администрации в Девня и Аксаково, срещна се и с бизнеса, който успешно работи по проекти с МИГ-а. 

През първия ден гостите разговаряха с кмета на община Девня Атанас Кузев, който представи възможностите за развитие пред общината и разказа за европроектите, по които сега там усилено се работи. “ЕС ни научи на ред, коректност и дисциплинираност в много отношения при работата с инвестициите, които ни се предлагат”, обобщи Кузев. На срещата с румънските гости дойде неговата заместничка Ели Иванова и председателят на ОбС Васил Иванов. В разговора между кметовете на населените места и в двете страни бе направено важно пояснение за структурата на административното деление и същността на комуните в съседна Румъния.
През последните години в област Клуж се инвестират европейски средства за развитието на пътната  инфрастурктура, туризма и аграрния сектор. Само на няколко километра от Клуж Напока през последните години бе изградена зона за отдих, в която има спортни площадки, басейни, база за конен спорт и др.  В комуна Бачу пък развиват нова туристическа база. Там кметът Морешан Флорин представя странен природен феномен. През летните месеци в живописна местност край едно от селата не може да се правят снимки. След фотографиране се оказва, че снимката е избледняла, а образите са изчезнали. Изследователи са проучвали не веднъж местността, но така и до днес природният феномен си остава неразгадан.

Дорин Петруш, кметът на комуна Хида – там са включени 8 села и живеят около 3 000 души - допълва, че държавната политика подпомага значително туристическия бранш в планинските райони. Така, например, ако стопанин от такъв район реши са вземе заем, за да строи къща, държавата му го предлага без никаква лихва. Условието е част от стаите да бъдат предоставяни като туристическа база за гости. В съседната комуна Чурила, в която живеят около 2500 жители, кметът Кристиян Попа пък разказва, че чрез еврофондовете се надява оправи местната пътна инфраструктурата. Имат вече изготвени планове за тази цел на обща стойност от над 2 млн. евро. В едноименното село наскоро бе издигнат и спортен комплекс за близо 110 хил. евро.     

От своя страна, изп. директор на МИГ “Девня-Аксаково” Росица Попова презентира пред гостите местната инициативна група. Запозна ги със стратегията, целите и задачите, които си е поставил МИ-ът.  Пред румънските гости тя припомни как е възникнала идеята за създаването му и ролята на  италианските пратньори от Л,Алтра Романия. “Така нашата територия нарекохме територия на традиции, културно и приодно наследство, подчерта Росица Попова. - Взаимствахме нашата стратегия от италианските ни партньори, защото и те казват, че територията е едно произведение на изкуството, може би най-високото, най-сърдечното, което човечеството някога е изразявало. Тя е продукт посредством един диалог, една връзка между живи единици - самият човек и природата, през дългия период на историята.” Пред гостите тя подчерта, че територията - това е едно съвместно произведение, съвместно развиващо се, което расте с времето… “Тя се поражда от зачеването на природата от страна на културата. Живото същество, което се поражда от това зачатие има характер, личност, идентичност, възприети в знаците на пейзажа”.

Гостите от северната ни съседка научиха повече за обхвата на МИГ-а, който обединява общините Денвя и Аксаково. Важно е да се подчертае фактът, че стратегията беше изработена без финансовата подкрепа на ПРСР и благодарение на мобилизираните усилия от местната общност. Важно е също така да се открои и подхода за въздействие върху територията. Фокусът е поставен върху развитието на целевата територия в цялост, а не върху конкретни икономически сектори.

Росица Попова изтъкна още, че в изпълнението на стратегията са заложени два иновативни подхода - наличие на партньорства – необходимо условие за финансиране на проекти от СМР и разбирането, че процесът на планиране е отворен процес и че идентифицираните до сега партньорства не са единствено възможните. Но най-важната отличителна черта са общите културни и природни паметници, живото наследство и традициите. Запазено е селското стопанство, което придава специфичен облик на територията. Съхранени са  занаятите от селското население (производство на кисело мляко и сирене, вино и ракия, дърворезбарство, бъчварство, каменоделство). Природните феномени, които са част от туристическото развитие, също имат своето запазено място на територията. Сред тях най-важният е Побитите камъни. Материални паметници на културата – от национално и от местно значение са сред водещите в развитието и съхраняването на безценното народно богатство. Всичко това е залегнало в Стратегията за местно развитие.

Изпълнителният директор на МИГ “Девня-Аксаково” припомни, че до 1989 г. Девня бе сред водещите индустриални зони на България. Но това бе не само Долината на голямата химия, но и на бавната и сигурна смърт, защото твърде малко се правеше за опазването на околната среда. Днес нещата се промениха и част от заводите залагат на новите екологични технологии. Затова и в емблемата на МИГ “Девня-Аксаково” са разположени именно такива символи. 

В продължението на презентацията стана ясно, че сред целите на стратегията и приоритетите за развитие на системата за запазване на традициите не трябва да е само съвкупност от места, подготвени за представяне на народни обичаи, занаяти и експониране на материалните паметници на културата. За да се превърне тази система в една териториална мрежа, е необходимо системно въздействие чрез методите на териториалното планиране и управление, като тези действия отчитат динамиката в културната и социалната сфери и техните системни връзки. Затова традициите се разбират в много по-широк аспект.
Сред стратегическите цели на МИГ-а тя изтъкна и част от тях като подпомагане социалното развитие, чрез повишаване качеството на живот (връзка с околната среда, стил на селски живот, пейзаж, културен контекст и др.). Създаване на добавена стойност в територията, като се разширят и интензифицират контактите с икономиката на областния град и близките курорти. Намаляване на разходите за достъп до пазара, посредством интегрирането между инициативи на предприятия чрез съответната подкрепа (инфраструктури за услугите). Повишаване стойността на продукти и услуги в отношението качество-околна среда-здраве. Публично-частни услуги, за да се улеснят процесите за свързване, разширяване на мрежите за териториално интегриране и др.

Но основната цел си остава увеличаване на стойността на територията, посредством използване на традициите, природното и културното наследство. Росица Попова допълни, че на територията се работи по Мярки 121 “Модернизиране на земеделските стопанства”, Мярка 123. “Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”, Мярка 223. “Първоначално залесяване на неземеделски земи”, Мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности”, Мярка 312  “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”, Мярка 313. “Насърчаване на туристическите дейности”, Мярка 321.  “Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” и по Мярка 322. “Обновяване и развитие на населените места”.

Постигнатите резултати в края на май т. г. показват, че общият размер на заявените разходи е 4 431 792,60 лв., одобреният размер на субсидията е 2 994 691,85 лв., общата стойност на сключените договори е 2 780 556,81 лв. , а общият размер на възстановените разходи от РА до момента е 213 682,34 лв. Бяха представени и някои от успешно реализираните проекти на МИГ “Девня -Аксаково”. Един от тях е на ЕТ „Валтмар - Васил Василев“, по Мярка 121 за модернизация на селското стопанство, като основната цел тук бе намаляване разходите за земеделското производство и подобряване качеството на земеделската продукция. Но заедно с това се подобрява и качеството на околната среда.

Сред успешното партньорство с бизнеса е и проектът на „Винарска изба – Варна“ ЕООД по Мярка 123. Чрез него се търси възможност за подобряване на енергийната ефективност на избата и закупуване на нови съдове за винопроидводство. Така ще се увеличи конкурентноспособността на фирмата и ще намале  използването на електроенергия.

Интерес сред посетителите предизвика проектът на ЕТ “Антолина – Цветелина Георгиева” по Мярка 311. Носи любопитното заглавие “Шарено котле“ и има за цел изграждането на шест малки и една голяма обзаведени юрти в землището на с. Генерал Кантарджиево в близост до “Винарската изба Варна”. Реализацията на проекта е демонстрация на нетрадиционен подход за развитие на местната икономика, чрез създаване на пазар за местни производители на земеделска продукция и местните търговци, чрез популяризиране на местните кулинарни предпочитания, традиции и обичаи. По същата мярка ще бъде реализиран и проектът на фирма "АСИ 10“ ЕООД . Той е мултипликация на вече представения проект „Шарено котле“ и също предвижда изграждането на шест малки и една голяма обзаведени юрти в същото землище. Тук разликата е в предназначението на юртите – вече ще се предлагат за отдих и почивка на гости.

Сред представените проекти е и идеята на фирма “Трейдсток” ООД. Тя цели да бъде закупупена и монтирана инсталация за претрошаване на отпадно стъкло и производство на стъклен пясък. Създаденият проект е по Мярка 312.

Предвидената за закупуване инсталация има капацитет на входа от два тона на час отпадъци от стъклени опаковки и трошки или месечен капацитет при едносменен режим на работа от около 350 тона. В презентацията на проектите бе отделено и подобаващо място за изграждането на нов  Център за изложения “Произведено на нашата територия”.  Той е по Мярка 313 и е разработен от община Аксаково. Предвижда се построяването на сграда, в облика на която е заложена концепцията на българската възрожденска култура. Целта е да се създаде туристическа инфраструктура за запазване и развитие на културните традиции и осигуряване на възможности за представяне и експониране на местното природно и културно наследство.

И не на последно място бе отделено време за проекта по издигането на нов конезавод в с. Орешак, запазвайки местната традиция от 1973 . 

През следващите часове гостите се запознаха на живо с успешно реализирания проект на девненската фирма “Финпро”. Нейният собственик Георги Георгиев чрез осъществения проект закупи нова компютъризирана машина CNC център за дървообработване, с която значинелно улесни производствения процес и повиши качеството на предлаганата продукция. В края на посещението във фирмата,   ръководителят на румънската делегазия Емил Каня получи странен, но много красив подърък – ръчно изработена овчарска гега.

Гостите от северната ни съседка се запознаха и с прекрасните възможности на изграденият комплекс “Вила Марциана” в с. Падина. Визможностите, които създава комплекса провокират изготвеният проект по Мярка 312 за изграждане, оборудване и обзавеждане на къща за гости в селото. По този начин се насърчава създаването на микро верига от допълващи се услуги в сферата на туристическата дейност на територията на МИГ-а. По-късно гостите разгледаха музея на мозайките в Девня.

Вторият работен ден се пренесе на територията на община   Аксаково.Там румънските гости се запознаха с кметовете на населените места и с нъзможностите за съвместно сътрудничество. По време на дискусията интерес предизвикаха много и разнопосочни теми, особено в областта на селското стопанство – за обработката на земите и привличането на средства за нова техника, засаждането на повече обработваеми площи със слънчоглед. Сега в северната ни съседка има сериозен интерес от страна на селските стопанства, които отглеждат слънчогледово семе за производството на олио. Не бе подминат и болният въпрос с изкупуването на продукцията. И там, както и в нашата страна, дребните фермери негодуват от ниските изкупни цени, които често са под себестойността на предлаганата продукция. Оказва се, че в Румъния има твърде малко асоциации и организации, които работят със земеделските производители и защитават техните интереси. Гостите разгледаха и винарската изба в с. Генерал Кантарджиево. На място се запознаха с възможностите на фирмата, производствения процес и високото качество на предлаганата продукция. 

На финала Свилен Шитов, председател на УС на МИГ “Девня-Аксаково” подписа споразумение за сътрудничество със своите колеги от ЛАГ “Лидер Клуж” - Емил Каня и ЛАГ “Напока Поралисум” – Михаел Абима.